History : Демократична Република Конго

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.

République Démocratique du Congo
(знаме) (герб)
Национален девиз: Justice - Paix - Travail (Справедливост, мир, работа!)
Официален език	френски
Столица	Киншаса 4°19′S, 15°19′E
Най-голям град	Киншаса
Президент	Жозеф Кабила
Министър-председател	Адолф Музито
Площ - oбщо	на 12-то място 2 345 410 км2
Население - oбщо (2007) - гъстота	на 22-ро място 62,636,000 25 д/км2
БВП - общо (2005) - на човек	на 84-то място 36,957 млрд $ ? $
Валута	конгоански франк (CDF)
Часова зона	WAT (UTC+1) / CAT (UTC+2)
Независимост  -дата	от Белгия 30 юни 1960
Национален химн	Debout Congolais
Интернет домейн	cd
Телефонен код	+243

Демократична република Конго (бивш Заир) е държава в Централна Африка и третата по големина държава на континента. Страната е известна до 1960 г. под името Белгийско Конго, от 1971 г. до 1997 г. се казва Заир.

- История

Предполага се ,че народите банту са достигнали зоната на влажните екваториални гори в котловината на река Конго още преди V век. Около XIV век. там се образува кралство Конго, чиято територия се простира много по-надалеч, отколкото територията на днешната република. През 1482 г. по крайбрежието акостират португалски кораби, които благодарение на търговията с роби успяват да ускорят упадъка на кралството. През XIX век. след експедицийте на Дейвид Ливингстън се събужда интереса на европейските сили за колониализация на Централна Африка. Белгийският крал Леополд II сключва договори за протекция с местните владетели, с което цели да се сдобие с територии по поречието на река Конго. На Берлинската конференция за Конго от 1884-1885 г. тези територии са признати за частно владение на белгийския крал. През следващите години териториите и народите включени в днешна Демократична Република Конго са брутално експлоатирани. Цели области са обезлюдени в следствие на ужасяващото третиране от страна на губернаторите назначени от Леополд II. През 1908 г. белгийският крал е принуден да се откаже от частното си владение , в полза на белгийската държава. През 1960 г. избухват безредици, вследствие на които на 30 юни 1960 г. Белгия дава независимост на Конго.Бързото оттегляне на колониалната администрация и капитал обаче се отразява изключително негативно на новата република. След обявяването на независимостта президент става Жозеф Касавубу(1910-1969 г.), министър-председател Патрис Лумумба(1925-1964 г.).Малко след това избухват тежки безредици, а провинция Катанга обявява независимост. ООН и белгийската армия се намесват, което довежда до възстановяване на държавната цялост през 1963 г. След множество военни преврати през 1965г.начело на държавата застава Жозеф Дезире Мобуту (1930-1997 г.). Той погрешно е смятан за гарант на стабилността, поради което получава подкрепата и на европейските държави. Мобуту преименува държавата, а също така и реката на Заир, осъществява частично одържавяване в чуждестранните компании и експлоатира държавата с цел лично забогатяване. През осемдесетте години диктаторският му режим получава отзвук и в международен план. Свалянето му от власт обаче се осъществява едва през 1997 г., когато президентският пост е поет от Лоран Дезире Кабила (1941-2001 г.) През 1998 г. в източните части на страната избухва гражданска война. В основата ѝ стоят бунтовници от племето Тутси. Конфликта става международен, като в него са въвлечени съседите на Конго на изток и юг Руанда и Уганда.В резултат на всичко това се стига до кървави сблъсаци, невъобразима нищета и множество бежанци в Централна Африка. През 2001 г. Лоран Кабила загива при атентат, а синът му Жозеф Кабила (1971 г.) поема президентският пост.Той сключва договор за мир с участниците във войната, а също така и със съседките Уганда и Руанда. През 2003 г. президентът провъзгласява преходна конститъция и правителство в което участват членове от стария кабинет и от опозицията. През същата година обаче мирните инициативи са помрачени-избухват кървави сблъсаци между Хема и Ленду в областта Итури.

- Държавно устройство

Държавен глава е президента, който се избира за срок от 5 години, но не може да управлява повече от два мандата. Той назначава министър-председателя по предложение на партията, спечелила най-много гласове. От 1997 г. - в преходен двугодишен период, в който законодателната и изпълнителната власт принадлежи на президента. Създадена е Конституционна комисия по изработка на новия закон на III Република - в процес на създаване е Конституционно събрание.

- Административно деление

Основна статия: Административно деление на Демократична република Конго

По Конституцията от 2005 година Демократична Република Конго се състои от 26 провинции. Но това административно деление ще влезе в сила от февруари 2009 година.

Новите провинции на ДР Конго

Новите 26 провинции ще бъдат:

- Главни градове

- Население

Населението на страната се състои от 12 основни етнически групи. Около 80% от жителите на ДРК принадлежат към народите банту. Населението на ДРК възлиза на 60,7 мил. души(към 2005 г.) Гъстотата на населението е 24 души на кв.км. Населението се концентрира предимно в миннодобивния район Шаба и в долното течение на р.Конго. Около 30% живеят в градски територии. В столицата Киншаса живеят около 8,1 мил. души.

В администрацията се използва френският език. Освен него силно разпространен е езика лингала (разбираем от 50% от населението) и киконго (разбираем от 30% от населението).

- Природни богатства и индустрия

Поречието на река Конго

Страната има богати запаси от мед, злато, сребро, диаманти, нефт, кобалт, манган, цинк, кадмий.

Промишленият сектор на страната е съсредоточен върху преработката на природните богатства. Важни за сектора са нефтените рафинерии, както и производството на цимент и каучук. Произвеждат се обувки, хранителни стоки, текстил, тютюневи изделия. Годините на война със съседните на ДР Конго държави довеждат до съсипването на инфраструктурата, която е жизненоважна за такава огромна страна, както и недохранване, от което страда немалка част от населението. Правителството на ДР Конго получава близо $2 млрд. годишни помощи от по-развитите членки на ЕС. По-голямата част от износа на метали е насочен към Китай. Заводите са съсредоточени в по-големите градове. Селските райони са основният източник на земеделска продукция.

Най-важните търговски партньори са Китай, Белгия, ЮАР, Чили, САЩ, Германия и Индия.

- Стопанство

- Култура

- Други

- Външни препратки

п • б • р

Страни и територии в Африка

	Западна Африка	Бенин • Буркина Фасо • Гамбия • Гана • Гвинея • Гвинея-Бисау • Кабо Верде • Кот д'Ивоар • Либерия • Мали • Мавритания • Нигер • Нигерия • Сенегал • Сиера Леоне • Того
	Северна Африка	Алжир • Египет1 • Западна Сахара • Либия • Мавритания • Мароко • Судан • Тунис
	Централна Африка	Ангола • Бурунди • Габон • Демократична република Конго • Екваториална Гвинея • Камерун • Руанда • Република Конго • Сао Томе и Принсипи • Централноафриканска република • Чад
	Източна Африка	Еритрея • Етиопия • Джибути • Замбия • Зимбабве • Кения • Коморски острови • Мадагаскар • Малави • Мавриций • Мозамбик • Руанда • Сейшели • Сомалия • Танзания • Уганда
	Южна Африка	Ботсвана • Лесото • Намибия • Република Южна Африка • Свазиленд
Зависими		Британска индоокеанска територия (Обединено кралство) • Майот (Франция) • Света Елена (Обединено кралство) • Френски южни и антарктически територии2 (Франция)
Непризнати		Западна Сахара • Сомалиленд
Неафрикански държави с част от територията си в Африка		Испания (Канарски острови, Мелиля, Сеута) • Йемен (Сокотра) • Португалия (Мадейра) • Франция (Реюнион)
Легенда		1 Частично в Азия   2 Частично в Антарктида